Мартиния –14 Април – памет и обичаи

Християнската църква чества паметта на Св. Мартин Изповедник, римски папа.

 

 

Той, заедно с папа Максим Изповедник, защитавал вярата от ереста на монотелитите, т.е. единоволниците.

 

Монотелитството е еретично учение, възникнало в началото на VII век под влияние на стремежа на византийските управници да примирят православието с широко разпространената монофизитска ерес, според която Господ Иисус Христос има само една Божествена природа. Раздорите между православните и монофизитите били не толкова църковно, колкото държавно бедствие.

 

Монотелитските епископи внушили на император Ираклий (611 - 641), че съединението между тях и православието може да стане само, ако православната църква признае у Иисуса Христа една воля и единно действие.

 

Еретиците били покровителствани от император Констанс II (641-668).

 

Папа Мартин свикал в Рим събор, на който била осъдена тази ерес.

 

Като научил това, императорът обвинил папа Мартин в предателство и по негова нареждане св. Максим и св. Мартин били изпратени в Цариград.

 

Там ги осъдили през 553 г., но въпреки изтезанията, двамата не се отказали от убежденията си и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.

 

Заради вярата си в Христос папа Мартин бил затворен в Херсон Таврически (Крим), където починал през 653 година в изгнание.

 

Святото му тяло било погребано вън от град Херсон в храма на Пресвета Богородица, наричана Влахернска.

 

 

Българите наричат този ден Мартиния.

 

На отделни места страната на него се изпълняват интересни обреди и ритуали.

 

В Югозападна България и Охрид „връзват” устата на вълците, за да не ядат стоката.

 

В нощта срещу Мартиния събират гребените от цялата къща, сключват ги един в друг и ги слагат в един ъгъл на стаята. Прави се със затворени очи, за да бъдат вълците слепи, когато минават покрай стадото.

 

В други райони (предимно в Родопите) пак на този ден вземат едно яйце от полога, пробиват го и в празната черупка слагат малко мляко, а дупчицата запушват с квас или хляб. Яйцето закопават в огнището за предпазване на млякото от мамници. Мамниците са магьосници, които "мамят" (грабят, крадат) чуждото плодородие от нивите и добитъка.

 

Вярвало се, че могат да подмамят дори и чуждия късмет, чуждото щастие или чуждата любов.

 

По народния календар Мартин и Мартина празнуват на 1 март, a пo православния – на 14 aпpил.

 

Според българските народни вярвания Марта е старица, която води пролетта и прогонва зимата.

 

На 14 април имен ден имат Мартин, Мартина, Марта и производните им.

 

Произход на името:

 

Първоначално е познато като староеврейско име, в превод означава "господар".

 

 

Става особено популярно в Римската империя, защото произлиза от латинскoтo martius - дете на Марс.

 

Според римската митология богът на войната Марс е баща на братята близнаци Poмyл и Peм, основателите на Рим и всички римляни, като потомци на Ромул и Рем, ce титyлyвaли „деца на Mapc“.

 

Ha Mapc e кръстен и месец маpт, тъй кaтo oбикнoвeнo войнитe започвали тoгaвa, a 1 март (Feriae Marti) e билo pимскaтa Hoвa Гoдинa.

 

 

Мартин е още името на четирима папи и двамa известни светци – Мартин от Тур е светецът покровител на Франция, а Мартин от Перу бди над перуанците.

 

Сведения от православни писания, печатни публикации и материали от интернет, без претенции за авторство, издири, преведе и обобщи П. Георгиева

12.04.2021 г.




{START_COUNTER}