Еньовден – езически и християнски

Св. Йоан Предтеча е човекът, предсказал идването на месията, на Божият Син Христос. Източноправославната християнска църква чества Рождение на св. Йоан Кръстител на 24 юни всяка година. Кратките форми на името Йоан (Иван) са Еньо или Яне, от където идва името на народния празник, който по българските земи е познат като Еньовден.

 

Християнската традиция по нашите земи често се смесва с окултното, с предания и легенди от отдавна отминали времена, които са пренесени от езически времена и са адаптирани по особен начин към християнската религия. Обредите и традициите на двата празника се преплитат и са изключително интересни, защото не са типични за религията.

 

Според някои изследователи честванията на Еньовден датират още от времето на мистичните траки. Първоначално празникът съвпадал с лятното слънцестоене, което е на 21/22 юни, затова и много от поверията и обичаите са свързани с движението на Слънцето и култа към него.

 

Коренът на празника е свързан със славянските фолклорни традиции и има интересни съответствия в обичаите на повечето славянски народи. Източните славяни отбелязват празника с традиционно задължително масово нощно къпане в нощта преди Иван Купала.

 

Често някои източно славянски народи кладат огън, около който се танцува, а после се прескача.

 

Легендите са различни и свързани почти изцяло със здравето и плодородието.

 

Според преданията на Еньовден започва далечното начало на зимата, защото „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. От този ден продължителността на деня започва да намалява, а годината върви към края си.

 

Преди да „тръгне към зима“ Слънцето изгрява много рано сутринта, за да се прости със света, който няма да види до догодина. Спира да си почине, окъпва се в „живата вода“ и я прави лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова в навечерието Еньовден билките също добиват чародейна сила и е най-добре да се берат рано сутринта преди изгрев.

 

Който види как слънцето играе в утрото на празника, измие очите си в течаща вода или пък се претърколи през росата ще бъде здрав цялата година.

 

Според трета легенда точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към Слънцето и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

 

Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.

 

Според народните вярвания в нощта срещу Еньовден трябва да се направи и един ритуал, който е характерен за Гергьовден. Това е т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка. За да се съхрани реколтата на Еньовден е забранено да се жъне, защото този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и гръм ще порази нивата на онзи, който не е уважил празника, а е отишъл да работи.

 

Един от известните ритуали е Еньова буля. Всички моми се събират в една къща и там обличат едно 5-6-годишно момиченце като булка с дълга бяла риза и червена връхна дреха, наречена кават. Забулват го с червено було. На главата му поставят сребърна пара и венец от еньовче. Една мома вдига Еньовата буля върху раменете си и цялото шествие започва да обикаля селото, нивите, градините, кладенците и чешмите. През цялото време момите пеят еньовденски песни. Ритуалната обиколка се прави за измолване на здраве и плодородие.

 

За лечение и гадаене, при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“ налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата ѝ сила.

 

На Еньовден също се повтарят и някои елементи от обичая ладуване. Гадае с китки или пръстени здраве, женитба и плодородие. Момите оставят китките си през нощта в мълчаната вода и на сутринта гадаят по тях кой ще е бъдещият им жених. През нощта срещу празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството.

 

Жените баячки и магьосници, ходят сами и берат билки, с които после лекуват и правят магии. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за ,,болестта без име“.

 

Съществува и поверие, че в нощта срещу Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък, който свети силно.

 

В различните географски области името се произнася по различен начин: в Област София името на празника е Яневден, в Струга – Иванден, в Охрид – Ивъндън, във Велико Tърново – Иван Бильобер или Драгийка.

 

На този ден своя имен ден празнуват всички с имена Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Йонко, Йончо, Йонка, Ян, Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян, Ена, Една, Ивет, Ина, Инна, Инка, Даян, Даяна, Деница, Диян (Диан, Дияна), Диана, Деян (Деан), Деяна (Деана), Биляна и имена на билки.

 

София, 23.06.2020 г.,

Компилация и адаптация по материали от интернет и печата П. Георгиева

Всички права запазени ©




{START_COUNTER}