На 21.05 почитаме Светите равноапостолни Константин и Елена

На 21.05 се отдава молитвена почит на оня, който сложи край на кървавото гонение на езичеството срещу християнството. Това е св. цар Константин Велики ведно с майка си блажената Елена.

 

Св. Константин беше този, който запрети на тъмнината да пречи на светлината свободно да праща лъчите си, та всички ония, които са били в мрак и смъртна сянка, да бъдат огрени от светлината (Мат. 4:16).

 

Св. Константин бил запознат и възпитаван от майка си Елена още в ранно детство с Христовите истини.

 

Той е бил император на Византия през IV век. След като станал император на западната част на Римската империя, уговорил Ликиний, източния император, да издадат указ за непреследване на християните. През 313 г. двамата издават Миланския едикт, с който се въвежда християнството като официална религия във Византия. Тази година се счита за повратна в историята на Христовата Църква, тя е пределна.

 

В 325 година в гр. Никея бил свикан Първият вселенски събор, на който присъствали 318 епископи. Този събор бил открит лично от Св. цар Константин, който произнесъл встъпителна реч, с която увещавал всички към мир и съгласие.

 

Св. цар Константин Велики, след като с Божия помощ и с високо издигнато кръстно знаме се преборил с враговете си ведно с майка си св. царица Елена се потрудил за вътрешното укрепване и устройство на св. Църква.

 

Елена е известна с това, че благодарение на нея са построени много манастири и църкви. Тя специално се отправила за Йерусалим, където посетила светите места. Там Елена открила къде е живял Христос и попада на животворящия Кръст Господен, на който е бил разпънат и който триста години престоял зарит на Голгота. След като завършила това свое благородно дело, тя се завърнала в столицата и не след дълго починала.

 

Св. цар Константин живял десет години след нейната смърт и починал в 337 г. в гр. Никомидия на 65-годишна възраст. Той приема християнската вяра в края на живота си. След неговата кончина тялото му било пренесено тържествено в новопостроената столица Константинопол. Тук то било положено в построения от него самия храм „Св. Апостоли".

 

В историята техният подвиг е предел между две епохи.

 

След смъртта и на двамата, църквата ги канонизира за светци.

 

По православни писания и материали от интернет обобщи П. Георгиева

20.05.2020 г. Всички права запазени ©




{START_COUNTER}