Празникът на град Кюстендил- "Кюстендилска пролет" се отбелязва днес. За първи път той е честван през 1966 година и има дългогодишна история, като празник "Св. Св. 40 мъченици" отбелязван в м. "Хисарлъка".

От 1966 г. се провежда кокнкурс за избор на девойка "Кюстендилска пролет" с две подгласнички. Това е първият в страната конкурс за най-красивото момиче в града. Като градски празник е обявен за неприсъствен ден с решение на ОбС.

"Кюстендилска пролет" се провежда под патронажа на Кмета на града. Това е и първият в страната празник, който има статут и е патентован в Патентно ведомство на Република България. Финансира се от спонсори, дарители и рекламодатели.
От 2001 година празникът прерасна в Мартенски културни празници /изложби, ралита, концерти, авторски вечери и др./

В основа на празника "Кюстендилска пролет" е соларният култ, почитанието на слънцето като божество, чиято живителна сила събужда спящата през зимата природа, отключва изворите, довежда птиците и цветята, дарява селянина с надежда за плодородие, предприемача с очакване на добра печалба, всеки човек със здраве и щастие.

Първият, основният съдържателен елемент на празника, това е слънцето и свързаните с него атрибути - огъня и златото.


Вторият елемент е плодородието - кюстендилския край винаги е бил и трябва да бъде овощната градина на България.


Третия специфичен за града елемент това са минералните лечебни извори и свързаните с тях Асклепион и балнеосаноториуми, възможностите за климато и плодолечение, традиционни алтернативни методи на запазване и възстановяване на здравето в подходяща екосреда.


Четвъртия - това е духовността на празника, неговите връзки с народната празнично-обредна система, отдаване почит на "Св. 40 мъченици" на християнската черква, разгръщане и даване изява на творческите възможности в областта на просветата, културата, изкуствата и другите социални сфери.


Петия - съдържанието на всеки празник включва и елемента търговия: купуване на нови дрехи и обновяване на къщата, приготвяне на специфична за празника храна - 40 хапки, глътки и т.н.


Шестия - празникът като антипод на делника носи в себе си и необходимите елементи на релаксация, забава, хумор, игра. За това той се придружава от различни спортни, туристически и други игри и забави, включително и по-фриволни.

Основна характерна черта на общонародните празници е участието на всички кюстендилци в подготовката, сътворението и съпреживяването на празника. Затова той се гради на принципа от всекиго по нещо - за всекиго по нещо.