12 май – Свети Герман

     Християнската църква почита на този ден свети Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и борец срещу иконоборството. По времето на император Лъв Исаврянин иконоборчеството укрепвало. Владетелят заповядал от църквите да бъдат изхвърлени иконите. Герман се възпротивил на Лъв и отказал да изпълни заповедта. Напротив - той се опитал да убеди императора в правотата на иконопочитанието.

 

Когато патриархът разбрал, че няма да успее, той оставил своя сан. Лъв се разгневил и изпратил въоръжение войни, които да бият Герман и да прогонят от патриаршеския дом. Тогава свети Герман се оттеглил в манастир, където останал до края на живота си.

 

В основата на обичая, свързан с този ден, е древна легенда. Тя разказва за Герман - повелител на небесните летни бури и огнени стихии, който си имал няколко  побратими – Вартоломей, Лисе, Видовден. Той бил сред тях най-големият и от неговата воля зависело дали хората ще се радват на спокойно време и добра реколта. Затова се радвал на особена почит.

 

Според народните представи св. Герман е господар на градушката и затова го наричат Герман градушкар. Светецът е наследил езическото божество Джерман, господар на природните стихии. Затова в Западна България тържествено викат божеството на бъднивечерската трапеза с думите: „Джермане, облаче, ела да вечеряме! Ела сега, че да не те видим лятото!”. Празникът на св. Герман трябва да се почита и затова на него не се работи.

 

В Северна България свързват празника с обичай за дъжд, наследен от езически времена, наричан Герман, Джерман, Гечо, Герги, Калоян, Скалоян, Кабаиван. Моми и вдовици изработват гола мъжка фигура от кал или глина, с уста и очи, отбелязани с боб или въглен, и с ярко очертан голям полов орган. В някои селища куклата била направената от дърво, листа от лапад, метла и парцали. Тя се изработвала само от сираче или девойки, които вече са участвали в обичая пеперуда. Този фалически символ подсказва идеята за оплодителната способност на мъжкото начало и за съвкуплението, в резултат на което ще се родят влагата и плодородието. Куклата-герман полагали в „ковчег” (сандък от дъски) и го отрупвали с цветя. После започвали да го оплакват като истински мъртвец и наричали: „Мамин Герман, мамин Герман, умря от суша за киша!”.

 

Селския глашатай е известил съселяните, че ще „се гони змей”, та всички врати да бъдат отворени и псетата вързани. Гонците мушкат с криваците си навсякъде, из къщата, в зунбуйам, в кошарата, в плевнята, дори в гърнета и стомни, където можело да се крие змеят-злосторник. После обикалят ниви, градини и воденици, като вдигат голям шум, за да прогонят натрапника. Докато трае обичаят, никой, особено женската челяд, не трябва да излиза навън, защото ако змеят, прогонен от гонците, срещне мома или булка, ще я грабне и отвлече „вдън гори”.

 

Ако четата на гонците срещнела някого, го биела, защото се вярвало, че змеят често приемал човешки образ. След като обиколят цялото селище и землището му, участниците в обреда отиват на реката и се окъпват, като така символично се очистват от злото, с което били влезли в досег. На зазоряване мъжете се прибират вкъщи и се вярва, че змеят е прогонен и скоро ще завали дъжд.

 

Ако на тоя ден се зададе облак и гърми, всички излизат от къщите – мъже, жени и деца и викат: “Германе, върли праздниче! Пренеси я (градушката) в пусти гори, дето секира не сече, дето колак се не меси и петел не пее!”

 

Именици: Герман (от лат.”Близнак”, трак. “Горещ”), Геран, Геро, Герчо, Гера, Геранка, Герка, Германка, но още Близно, Бризне, Искра, Искро, Искринка.      

 

Превод и компилация на материали от интернет – П. Георгиева




{START_COUNTER}