История

Историята на военната полиция е, неизменна част от историята на българските въоръжени сили и води началото си от самото зараждане на Третата Българска държава.

Военна полиция е пряк участник в Балканската, Първата и Втората световни войни. Дейността на Военната полиция е преустановена през 1947 г.

След края на студената война новата стратегическа среда на сигурност и модерното мислене налагат Военна полиция да бъде възстановена. На 05.11.1991 г. с Постановление № 217 на Министерския съвет се създава Военна полиция на регионален принцип. С този държавнически акт реално се създава първото формирование в българските въоръжени сили по образец на НАТО.

С чувство на гордост можем да твърдим, че днешните служители на Военна полиция са наследници и пазители на славни успехи и традиции.

 

Знак на Военна полиция използван по време на Втората световна война.

 

История и развитие на българската военна полиция 19 - 21 век

Изграждането и утвърждаването на свободна България като модерна, правова и европейска държава e немислимо без самостоятелна българска армия и полиция.

Първите документи, отнасящи се до създаването на органите за вътрешен ред в България, са: "Инструкция за учредяването на първоначално военнополицейско управление", от 3.06.1877 г., "Инструкция за правата и задълженията на образуваната местна полицейска стража" от 19.07.1877 г. и "Временни правила за образуване на полицейска волнонаемна стража и въоръжени караули" от 8.08.1877 г.

Съгласно инструкцията за военнополицейско управление в освободените български земи и заетите от войските райони, "военната" полиция осигурява реда и спокойствието в тила на армията, прекратява евентуалните сблъсъци между представителите на различните религиозни общности и следи за точното изпълнение на разпорежданията на командирите.

Независимо от военнополицейското осигуряване в тила на армията и във войската, на новоназначените граждански административни власти (губернатори) се дава правото да организират конна и пеша стража и въоръжени местни караули.

След суспендирането на Търновската конституция от Княз Александър І през 1881 г. е приет "Привременен устав за устройството на жандармерията", която е правителствена стража с военна организация и се грижи за обществената безопасност, съхраняването на реда и спокойствието, осигурява изпълнението на законите и издаваните от властите полицейски правила. За изграждането на новата структура се използва френски и австрийски опит.

Началникът на жандармерийския корпус, подчинен на военния министър, се упълномощава да осъществява връзката на военното ведомство с другите министерства и ведомства и да взема самостоятелни решения по всички въпроси в неговата компетентност. Началниците на жандармерийските подразделения са независими от окръжните военни началници и могат да им издават разпореждания.

Военизирането на органите за безопасност и вътрешен ред се мотивира с необходимостта от усъвършенстване и интегриране на тази дейност под ръководството на военното министерство. С Княжески указ № 73/3.07.1882 г. корпусът на жандармерията се преобразува в Драгунски корпус. Замисълът на военния министър е да се създаде кавалерийска част, която да извършва и полицейска служба. Интерес представлява МЗ № 193/1882 г. с която на Драгунския корпус се възлагат определени задачи по служба на Русчукско-Варненската железница, а съществуващата военнополицейска железопътна команда се разформирова, считано от 1.10.1882 г.

Използваните в посочените документи наименования "военнополицейско управление" и "военнополицейска команда", носят смисъла и съдържанието на осъществяваната специфична дейност на тези органи и показват, че историята на военна полиция води началото си от самото зараждане на Третата Българска държава.

През 1883 г. започва процес на целенасочено законодателно регламентиране на дейността на полицейските сили за обществен ред и безопасност и постепенното им разграничаване от военното ведомство. Княз Александър І възлага на министър-председателя Драган Цанков изграждането на нова полицейска структура в България, чиято дейност е нормативно регламентирана с приетия през 1883 г. "Устав за полицейската стража".

Съгласно указа на негово Височество №756/17.09.1883 г. Драгунският корпус, към военното министерство, се разформира, считано от 1.10.1883 г., а материалното имущество, облекло, снаряжение и въоръжение се предават на Министерството на вътрешните работи.

Видно е, че в конкретната историческа обстановка, независимо от различните наименования: "военна полиция", "стража", "жандармерия", "драгуни", българските сили, гарантиращи реда, безопасността и спокойствието на обществото, са военизирани формирования, изпълняващи полицейски функции и имащи пълния спектър от полицейски правомощия.

В приетия от Шестото обикновено Народно събрание на 03.12.1891 г. "Закон за устройството на Въоръжените сили в Българското княжество" се предвижда създаването на шест етапни жандармерийски полуроти, към всяка дивизия по една, за изпълнение на военнополицейски задачи във военно време. Такива подразделения реално не са сформирани, но свидетелстват за политическа воля да бъдат създадени при евентуални военни действия.

Задачите и числеността на Военната полиция се конкретизират в навечерието на войната с Турция през 1912 г. В бойния числен състав към всяка дивизия са придадени по един дивизионен военнополицейски пехотен взвод в усилен състав от 60 човека, с началник офицер и 50 членен конен взвод. Военната полиция осъществява дейността си посредством патрулиране в района на войските и в техния тил, като следи за спазване на установения ред и дисциплина.

При подготовката на България за участие в Първата световна война стратегическото командване оценява необходимостта от военнополицейско осигуряване на армията. През 1915 г. към щаба на действащата армия се създава сектор "Военна полиция" и се сформират шест военнополицейски ескадрона. Същата година е издадена "Инструкция за качествата и длъжностите на офицерските чинове във Военнополицейските войски". В документа е записана тяхната цел: да поддържат реда и законността в района на войските и в техния тил, да следят за спазване на съответните закони, устави, правилници и заповедите на старшите командири и началници. Задачите на военната полиция са свързани с охраната на щабовете, обоза, складовете и други войскови обекти. В правомощията им са включени и редица специфични задачи – разследване на престъпления, грижа за опазване на населението от ограбване и всяко друго насилие, борба с мародерството, наблюдаване и контрол на гражданските лица, които следват армията и особено неблагонадеждните и заподозрените в шпионство. Военна полиция завежда конвойната служба, съпровожда бегълци, военнопленници и военните пощи, прибира и запазва оставеното от свои или неприятелски войски оръжие, коне и други предмети, извършва проверки за редовността на войниците по железопътните гари.

С МЗ № 160/20.12.1916 г. е обявена "Инструкция за военнополицейската служба в Първа софийска пехотна дивизия", в която се разширяват правомощията на ВП по време на война, като нейните органи могат да арестуват, обискират и задържат всяко заподозряно и с нередовни документи лице, без значение дали то е гражданско или военно.

Поради необходимост от организационно и щатно изграждане на военната полиция през 1923 г. е приет "Закон за попълване на Военната полиция". Критериите за подбор на кадри за структурите на военна полиция са твърде строги за това време и отговарят на завишените стандарти и специфичните изисквания, съпътстващи изпълнението на военнополицейската служба.

През 1940 г. Министерството на войната издава "Упътване за военнополицейската служба". На военнополицейските части се възлагат задачи по поддържане на реда, духа и дисциплината в армията. В Упътването се набелязват и редица мерки за осигуряване безопасността на щабовете и на връзките и съобщенията в тила. В последната глава се подчертава, че това упътване важи за военно време и се прилага при маневри и при обявено военно положение в мирно време.

На 20.02.1941 г., малко преди включването на България във Втората световна война, към Главното командване на войските се създава Военнополицейска дружина, а през 1942 г. в София се създава Военнополицейска школа за първоначална подготовка и за последващо обучение на кадрите на ВП.

Съгласно заповед на военното министерство от 02.09.1944 г. ВП дружината е трансформирана в охранителна дружина. През януари 1945 г. военно-охранителната дружина се разформира и се създава специална дружина за изпълнение на специфични задачи във войската. През 1946 г. тя прераства в полк, а през 1947 г., съгласно Разпореждане № 523 от 8 април, полкът бива разпуснат в съответствие с клаузите на Парижкия мирен договор.

За възстановяване на Военната полиция през май 1991 г. Министерството на отбраната поставя задача на ГЩ да разработи организационно-щатната й структура. Няколко месеца по-късно на 05.11.1991 г. с Постановление № 217 на МС за нуждите на Въоръжените сили, войските на министерствата и ведомствата и Гражданската отбрана на Р. България към Българската армия се създава Военна полиция на регионален принцип.

Подразделенията на Военна полиция са специализирани органи към министъра на отбраната за опазване на законността, предотвратяване и разкриване на престъпления и други правонарушения, осигуряване на войсковия ред и дисциплината в гарнизоните, контрол на войсковия транспорт и защита законните интереси и правата на военнослужещите от БА.

Професионализацията на Военната полиция, предвид специфичните знания, опит и умения, които трябва да притежават военните полицаи, се осъществява десет години преди армията да се раздели окончателно с наборната служба. Военна полиция се превръща постепенно в модерно, създадено по образец на НАТО формирование.

Със заповед на министъра на отбраната № ОХ – 0082/29.01.1998 г., считано от 01.02.1998 г., Управление "Военна полиция" - ГЩ, преминава от непосредствено подчинение на началника на ГЩ на БА към министъра на отбраната.

На 2 декември 1999 г. с МЗ - № 985 е създадена служба "Сигурност – военна полиция и военно контраразузнаване" към министъра на отбраната. Тя е приемник на съществуващите дотогава управления "Военна полиция" и "Военно контраразузнаване".

В резултат на реформа в системата на националната сигурност от 01.04.2008 г. Военното контраразузнаване преминава към новосформираната Държавна агенция "Национална сигурност", а служба "Сигурност – ВП и ВКР" се преобразува в служба "Военна полиция" към министъра на отбраната.

Със заповед на министъра на отбраната № ОХ – 708/10.10.2008 г. 05 ноември е обявен за празник на служба "Военна полиция".