Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези “неважни” неща и “отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата “Шамати” 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - No Comments→

Първоначално З”А и Малхут са 6 сфирот З”А и точката Малхут. А всички светове и парцуфим, от света на Безкрайността и до З”А, са предназначени само за Малхут!

Малхут, това е творение, което засега е само точка – “точката в сърцето”. Трябва да го израстем!

Как расте творението, и какво за това трябва да направи висшият? З”А пробужда в Малхут, в тази точка, която се е прилепила към неговото Хазе (гърди), усещане на съд и ограничения (диним), тоест желания, изискващи напълнение, така че тя да се събуди и да започне да расте!

Тези ограничения идват до Малхут от майката-Бина. Чрез горните сфирот, ГА”Р де-З”А, те попадат в Кетер на Малхут. Той се нарича Рош Ашана – начало/глава на годината, началото на Малхут, която се нарича “година”. С това започва нейното пробуждане.

Всичкия останал неин растеж произтича за сметка на низшите сфирот на З”А, неговия НЕХ”И. За това той трябва да достигне състояние на голям, което му се дава от майката-Бина, благодарение на “тръбенето в Шофар”.

От това в него се пробуждат собствени желания, сфирот НЕХ”И, това произтича в “10 дни (сфирот) на разкайването” между Рош Ашана и Йом Кипур.

В тези “10 дни” Малхут всеки път получава от НЕХ”И на З”А възбуждания, за сметка на които укрепва така, че стига до състоянието “Йом Кипур”.

Да ни пробудят към голямото състояние може само посредством ограниченията, защото само благодарение на тях, светлината Хохма, чувстваме колко още ни е необходимо да изправим в себе си, за да подготвим своите духовни съсъди. Защото ние ги притежаваме, но те са разбити!

Отначало те се пробуждат чрез ограничения без всякакво “подслаждане”, но след това идва светлината Хасадим и ги подслажда (страдания от любов).

Именно подслаждането означава изправление… Казано е, че Твореца е “Създал злото начало и Тора като негова подправка”. Да се добави подправката към егоистичното желание, означава то да се подслади така, че да е възможно да бъде изправено и използвано. Преди това желанието е било “горчиво”, но ако към него се добави намерение заради отдаване, тогава то се подслажда, и то вече може да бъде използвано и напълнено.

Това е смисъла на “подслаждането” на съда. Съд, това е желанието за получаване на наслада заради себе си, а подслаждането – същото желание, но с намерение за отдаване. Трябва само да се смени намерението – и това е всичко!

От урока по “Учението за Десетте Сфирот”, 06.10.2010

[22727]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Пред празника Новата Година „Рош Ашана”, в периода на покаянията „Слихот”, изясняваме цялото си егоистично желание, определяме го като зло.

Тогава се отсичаме от предишната година и желаем да се издигнем към следващата година, към нови промени (Рош Ашана).

Също си изясняваме, че не сме способни сами да направим каквото и да е със себе си – това състояние се нарича Съдният Ден (Йом Кипур).

И тогава решаваме, че изходът е само един – да възвеличим свойството на отдаването, това, което е презирано от егоизма ни.

Да увеличим важността на духовното, да не се занимаваме с егоистичните ни желания, а да увеличим желанието за отдаване. Това символизира празника на Колибите „Сукот”.

Вземи желанието за отдаване, което днес ти се струва като маловажно, „боклуците”, и ги повдигни нагоре, в оценката на тяхната важност.

И не се занимавай с егоистичните си, получаващите желания, а влез във „временно жилище”, в желанието за отдаване.

Ти трябва да излезеш от своя постоянен егоистичен „дом” и да построиш ново здание, така че най-важният детайл в него – покрива – да бъде свойството на отдаването.

Това показва, доколко ти можеш да се уподобиш на светлината, намираща се над покрива на колибата (Суката). Тя ще ти свети в тази степен, в която ти ще можеш я приемеш. В това е смисълът на празника „Сукот”.

От урока по статията от книгата “Шамати”, 21.09.2010

[21680]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

За да постигна ново ниво трябва да придобия допълнително желание – тежест в сърцето. Тогава мога да го анализирам и да се обърна със завършена молитва, разбирайки че не мога да остана в този егоизъм, че онова, което ми липсва е качеството на отдаване. Не казвам на Твореца, че се чувствам зле, за да подобри живота ми. Моята молитва може да бъда само такава: „Добро е, че си ми дал това зло, за да разбера по този начин как да пожелая да отдавам и да се издигна на нивото на любовта към ближния”.

Не моля злото да бъде отнето, защото това е единствената основа, която мога да използвам, за да се пробудя. Иначе ще остана просто едно животно. Вместо това трябва да изследвам това зло, това усещане за празнота, за да го разпозная като помощ срещу егоизма ми, задължаваща ме да се свържа с другите.

Благодаря за „злото” и се надявам, че то ще остане, защото иначе бих паднал отново в своя егоизъм. Но над злото, аз желая да изградя отношение на отдаване по отношение на всички останали. Затова разглеждам злото като помощник, който ме освобождава от егоистичните ми желания, тъй като неприятното усещане ми позволява да се откъсна от тях.

Ако човек се изгори, той повече не би искал да докосва предмета, който го е изгорил. Подобно на това, аз повече не искам тези желания и над тях градя отношение на отдаване. Това изисква ново начало, Рош аШана (Нова година), състояние, в което аз повече не искам предишните напълнения, защото сега ги чувствам като зло. Сега желая да изградя отношение на отдаване към другите. Тази трансформация, този преход от едното към другото се нарича Начало на Новата година.

И тогава, след като потвърдя, че не съм способен да го направя сам, аз идвам в Йом Кипур, имайки единствено желание, но чувствайки, че ми липсва сила. Така достигам до молитвата, и това се нарича Ден на изкуплението. В такова състояние аз не съдя Твореца, а самия себе си, затова, че нямам сила да отдавам – това е моят грях.

Затова крещя на Йом Кипур, когато изкупувам всичките си „грехове”. Истинското значение на Деня на изкуплението е разкриването на кли, което е готово за поправяне. Това е повратната точка на Рош аШана, когато аз решавам да отхвърля старите желания, стария подход и съм длъжен да се стремя да отдавам. Но в десетте дни от Рош аШана до Йом Кипур, аз съм проверил, че не съм способен на това. И сега за пръв път се обръщам към Твореца с истинска молба и постигам контакт с Него.

Тази молба накрая достига до Него, защото аз не изисквам напълване, а само сила за поправяне. Така аз пристигам до портата на молитвата.

От урока по статия на Рабаш, 15.09.2010 г.

[#21236]

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Защо Йом Кипур се възприема от народа не като празничен ден, а като тъжен, даже траурен?

Отговор: Защото хората не разбират, че „лошото” в усещанията е възможно да е трамплин към доброто и в зависимост от нашето отношение се осъзнава не като зло, а като добро. Например, човек преминава през медицински преглед, намират му болестта – разкрива се злото.  А сега вече може да бъде излекуван, което значи, че разкритото зло – е добро!

Но е казано: „Мнението на чорбаджиите е противоположно на мнението на Тора” и човек оттласква от себе си поправянето. Той не разбира защо му е нужно това.

Той плаче, защото му е зле и моли Твореца да му направи добро – т.е. той плаче за своя егоизъм, жалвайки се, че Творецът не го пълни.

Той сякаш говори на Твореца: „Защо си толкова лош, толкова жесток?! Е, какво Ти става, жалко… Дай ми да се насладя!”

Той не разбира, че разкриването на злото е за негова полза, за неговото израстване. Въз основа на примера от хилядолетната ни история, ние трябва да разберем, че Творецът отговаря само на желанието, насочено към изправяне, към целта на творението. И на никакви други молби.

Но сега настана време да обясним на всички, какво означава действително да стигнем до Съдния ден – за да разкрием „Аз създадох Злото”, и след това „Аз създадох Тора за неговото поправяне”, а след това „защото светлината ще го доведе до Източника”.

От урока по статията на Рабаш, откъси към Съдния Ден, 15.09.2010

[#21239]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

След няколко дни ще настъпи особен ден, който се нарича Йом Кипур (Съдния ден).

Но кой знае в какво вътрешно състояние ще се намира кабалиста в този ден и кога ще дойде неговото състояние, наречено „Съдния ден”. Вътрешните състояния не идват съгласно календара.

Състоянията на човек могат да бъдат частни, лични и общи, обществени. Като цяло, хората изпълняват традициите на празника.

А когато група кабалисти достигне в обединението си определено вътрешно състояние на празник, то няма да бъде свързано с общия народен празник.

Защото вътрешният празник произлиза от личното състояние, а общият – от календара. Макар че при тези традиции и обичаи, всеки особен ден има своя висш духовен корен.

Но кабалистът иска да изпълни обичая заедно с всички останали, както е казано: „Творецът пребъдва сред народа си”. Но все пак той се намира в своето лично вътрешно състояние.

Има религиозни хора – т.е. изпълняващи традициите и обичаите. А има също и хора, които изпълняват тези вътрешни действия в своите души, съединявайки се с останалите души в общата система Адам.

С това те доставят удоволствие на Твореца и наистина се поправят. А поправянето е възможно само за сметка на съединението между хората, както е казано: „Възлюби ближния, както самия себе си – това е велик закон в Тора”.

Така че, може би, когато хората по целия свят молят от Твореца, всеки за своята „прошка”, трябва да им се обясни, че покаяние може да има само относно любовта към ближния – „за” ли си или „против”.

Хайде да проверим – съгрешаваме ли или не относно това правило. Тъй като само този закон трябва да изпълним, както е казано: „Възлюби ближния, като себе си – това е главното правило в Тора”.

Ако цялото човечество можеше да се събере виртуално, за да изясни, какво се разбира под любов към ближния, доколко Творецът я изисква от нас и доколко ние сме противоположни на нея – това би бил истински Съден Ден (Йом Кипур), от който ние ще стигнем до Пурим (Кипур в превод е „както Пурим”), пълното поправяне.

Когато хората отиват да се молят, да поискат прошка – то важното е, за какво плачат и за какво се молят. Нали ние плачем и се молим така вече много години и това не помага. Изглежда, че Творецът не може да ни чуе в такава форма.

Защото нашата молба е противоположна на правилния вик – ние не молим за любов към ближния, а Творецът не чува други молби. Ние не се обръщаме към този, Който може да ни спаси, а викаме в обратна посока. Такъв е нашият Съден Ден…

От урока по статия на Рабаш, 14.09.2010г.

[#21187]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала - No Comments→

Въпрос:  Какво е кабалистичното значение на Еврейските празници, които наближават?

Отговор:  Според програмата на сътворение целият живот представлява процесът на поправяне на създадения егоизъм, за да бъде използван за любов и отдаване на хората и от там – на Твореца. Няма друга цел, смисъл или напълнение в живота. Този процес се състои от обичайни действия на поправяне – дните от седмицата, и специални действия – Шабат и празниците.

Тората разделя празниците (специалните действия на поправяне) на Хагим (Пасха, Шавуот и Суккот) и Моадим. Моадим означава „свещени събирания”; те сa свещени, защото качеството „отдаване” е наречено святост. При Моадим специалните поправяния сe извършват чрез по-голямо единение (събирания) на душите и по този начин те постигат една специална степен на близост с Твореца. В днешно време обаче, няма Моадим, защото няма Храм и ние не сме постигнали ниво на съединяване на душите в единна душа.

Освен това има празници, които следват календарните дати. Това идва да покаже, че те следват прякото осъществяване на програмата за поправяне. Такива са Шабат, Рош Ходеш (Новият месец), Рош а-Шана (Нова година) и Йом Кипур (Денят на изкуплението на егоизма). Така че, всичко на всичко, има пет празници: Пасха (през април), Шавуот (през юни), Рош а-Шана (през септември), Йом Кипур (октомври) и Суккот (отново през октомври). Всеки празник кореспондира със специфично ниво на издигане по 125-те стъпала на стълбата за поправяне на душите, от егоистичното ниво на нашия свят до абсолютното сходство на душата със свойствата на Твореца – Светът на Безкрайността.

Всички специални дни са състояния на издигане, дължащи се на особената връзка между душите, където те постигат по-силно единение в стремежа душата да се съедини в една, подобно на Твореца, който е само Един. Всички празници са били низходени до нас по времето, когато народът на Израел е бил в духовно постижение и е изпълнявал действия на поправяне съгласно Замисъла на Твореца. В наши дни обаче, вместо за поправяне на егоизма и съединяване на нашите души, тези действия са заменени с ритуални, молитвени събирания.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→