Днес е Игнажден - 20.12

Днес църквата почита Св. Игнатий Богоносец, ученик на Йоан Богослов, а празникът е известен още като Игнажден.

 

  Две са преданията защо е наречен Богоносец.

 

Според едното, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Според другото, което води началото си от св. Симеон Метафраст (X век), св. Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство (Мат. 18:1-5).

 

Св. Игнатий е “мъж апостолски във всичко”. Ръкоположен е за втори архиепископ в град Антиохия. Въвежда в богослужението пеенето на два хора. Осъден на смърт от римския император Траян (98-117) заради верските си убеждения. Загива разкъсан от лъвове.

 

Вярва се, че от Игнажден Божията майка се е замъчила да роди своя син Христос, който идва на този свят в коледната нощ. Дните през този период се наричат "мъчници". С празника, отбелязван на 20 декември (или предишния ден, ако 20-и се пада в неделя), са свързвани надеждите за благополучие и късмет на семейството.

 

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. От Игнажден започва и събирането на коледарските дружини.

 

В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година. Свързва се със зимното слънцестоене и се смята за началото на новата година. Нарича се още Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден.

 

Българите тачат този голям християнски празник под имената: “Игнажден”, “Идинак” (Северна България), “Идинажден”, “Игнатьовден” (Родопите), “Полаз” или “Полязов ден” (Котленско) или “Млада година”. За него е типичен обредът “полязване” или “булезене”.

 

Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.

 

Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка.

 

Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома - огнището. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка.

 

Вечерта срещу празника е първата Кадена вечер.

 

Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастния обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свещта и орехите се запазват за останалите кадени вечери.

 

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година.

 

 

Щом първият гост е добронамерен и заможен стопанин, вярват, че годината ще е имотна и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.

 

Когато гостът-полазник влезе вкъщи, трябва да донесе със себе си трески и съчки, събрани край дръвника на двора. Поставя ги на купчинка пред домашното огнище и кляка или сяда над тях като вика: “пиу-пиу”. Домакинята го поръсва с орехи и сушени плодове, нареждайки: “кът-кът”. Това символично ритуално действие с имитативен характер има за цел да осигури добър приплод на кокошките и останалите домашни птици.

 

После гостът се изправя и разравя огъня, така че да изскочат много искри. Това е свещенодействие, което разпалва по магически път небесния слънчев огън, за да дари с нов живот и плодородие земята.

 

Още с влизането си спохожнякът ритуално пита домакините "Славите ли Млада Бога", има предвид слънчевия бог, с чието ново раждане се свързва Коледно-Новогодишния период във фолклорната култура. Докато върши това, той благославя: “Колкото искрици в огъня, толкова пиленца, агънца, яренца, теленца и прасенца в таз къща!”

 

В западните български краища стопанката подава на полазника решето с различни семена в него и го кара символично да сее наоколо. А той нарича да се роди много ечемик, пшеница и царевица.

 

Първият гостенин се кани на трапезата и се гощава обилно, както изисква българското гостоприемство. Стопаните го черпят с ракия и вино и му дават специален “игнатски кравай”. За благословията си той е обсипан с пшеница и сушени плодове - за плодородие. Стопаните може да го дарят с риза, чорапи, кърпа или къделя вълна.

 

В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост.

 

Има поверие, че ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни, ако е момиченце, ще се плодят женски животни.

 

Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома.

 

В Родопската област Игнажден се назовава още “хайвански празник”, тъй като тук животните се наричат “хайвани”. През деня мъжете не впрягат добитъка, за да се съхрани здрав и пъргав през цялата година.

 

В Източна България на Игнажден домакинята загражда с въже или червен мъжки пояс всички кокошки и ги захранва с варена царевица. Това се прави, за да не се губят птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си навън.

 

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година.

 

Ако иска да види кой ще е избраникът ѝ, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно". Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата - зрънца ечемик. Ако пръчките са нечетен брой, ще се омъжи през годината, ако са четен - сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, който момък сънува, той ще е бъдещият ѝ съпруг.

 

 

Само в Русенско и отчасти в Разградско е познат обичаят замесване на тесто с любовни билки, вардене на квас, пазене на квас. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Изпълнението му се пази в тайна.

 

За лек и магия в нощта срещу празника моми и жени се събират в една къща и две от тях замесват с гръб към нощвите (дървено корито, в което се е месел хлябът) тесто, в което бабите са поставили магьосническите билки.

 

Дванадесет нощи до Васильовден омъжена жена стои будна край тестото и го пази, а останалите играят хоро. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира групата жени, които го "пазят".

 

Последната сутрин поделят кваса между участничките, които го пазят строго за себе си и своя дом, вярвайки, че той защитава от зли духове, магии и болести и ще им помага да спечелят и задържат любовта на избраниците и съпрузите си.

 

На този ден според старите хора е лошо да те срещнат жена-магьосница, човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона (било то семеeн, нравствен и всякакъв), повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини).

Лоша е и срещата с поп.

 

Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, е задължително да се изчака поне един час.

 

 

Добра е срещата с циганин.

 

Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа.

 

Добре е и ако лисица мине пътя ти.

 

На празника не бива да се изнася нищо от къщи - огън, жар или сол, за да не “излезе берекетът” от дома. Не се иска и не се дава нищо на заем.

 

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.

 

Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани "мъченици" не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

 

Ето кои са най-разпространените поверия за Игнажден:

 

 

Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.

 

Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.

 

Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.

 

Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.

 

Не се местят кошери, иначе пчелите ще бягат.

 

Времето през следващите 12 дни на месеца - от 20 до 31 декември - показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

 

Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.

 

Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

 

Не се вари боб, за да не бие градушка.

 

Не се пере, за да не налети болест.

 

 

На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни.

 

 

Сведения от православни писания, печатни публикации и други материали от интернет, без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

18.12.2017 г. Всички права запазени ©




{START_COUNTER}