Светите Адриан и Наталия - 26 август

На 26 август православната църква почита паметта на светите мъченици Адриан и Наталия.

 

Те живели по времето на император Максимиан, който извършвал жестоки гонения срещу онези, които изповядвали Христовото учение.

 

Императорът издал заповед да се издирят християните в столицата му гр. Никодимия и да ги предадат на съд, като обещал богата награда. Онзи, който укривал християни, бил заплашен със строги наказания.

 

Езичниците започнали да издават познатите християни и да ги довеждат на съд при царя.

 

Веднъж по сведения на жители на Никодимия войниците на Максимиан намерили в една пещера 23-ма човека, които заявили, че вярват в Христа.

 

Войниците ги вързали и отвели при царя, който отивал в езическия храм за жертвоприношение.

 

Царят сам ги разпитвал, а те без страх изповядвали своята вяра. На заканите на владетеля, че ще ги подложи на мъчения, отговаряли, че не се боят да страдат за името на Исус.

 

Разгневеният Максимиан заповядал да ги бият най-жестоко, но мъчениците останали непоколебими. Те търпеливо понесли изтезанието, като казвали, че се надяват да получат на небето безсмъртие.

 

След като ги измъчвали, ги отвели в преторията, за да запишат там имената им като осъдени на смърт.

 

На изтезанията станал свидетел Адриан, един от членовете на преторията, знатен и богат момък, близък с императора.

 

Той бил езичник и много се впечатлил от необяснимото за него търпение на християните. Адриан започнал сам да ги разпитва каква награда очакват от своя Бог за тяхното търпение. В разговора с едва дишащите от телесна изнемога мъченици, Божията благодат се докоснала до добрата душа на Адриан.

 

Слушайки и гледайки тия люде, той разбрал божествената истина и като застанал сред преторията, казал на писарите, които записвали осъдените на смърт да запишат и неговото име, заедно с имената на тези светци мъченици, защото и той повярвал в техния бог Христос и с радост искал да умре за него.

 

Учуден от постъпката му императорът предложил на Адриан да се разкае, но той отказал.

 

Тогава царят се разгневил, заповядал да го оковат в тежки железни вериги и да го отведат в тъмница, където били затворени останалите мъченици.

 

 

Адриан имал млада жена - Наталия, която изповядвала християнството. Когато научила за мъченията, на които бил подложен мъжът й, след като се облякла в най-хубавите си дрехи в знак на радост, тя побързала да отиде при него в тъмницата, за да му даде сили.

 

С всичката пламенност на собствената си вяра и любов към Бога и към своя мъж, с когото тъй малко била в съпружество, младата жена се стараела да го укрепи за подвига на предстоящото му мъченичество. Тя прислужвала и на другите мъченици, измивала раните им.

 

Когато мъжът й заговорил как да се разпореди с имотите им, тя го прекъснала, като му напомнила, че сега нито една мисъл за земното не трябва да го отвлича от размишленията за вечността, която се открива пред него.

 

Понеже мъчениците съвършено били отслабнали от страданията и мъченията, а някои от тях били вече и на умиране, заповядано било да се изпълни над тях смъртната присъда. За да продължат обаче страданията им, пречупили им с чук ръцете и нозете и след това ги убили.

 

Адриан, който едничък още не бил изгубил сили, бил предаден на изтезание.

 

Наталия била при съпруга си до смъртта му и го ободрявала чрез вярата в Бог и в блажения задгробен живот.

 

 

Телата на светите мъченици били събрани от християните и препратени в гр. Византион. Там побързала да отиде и Наталия, като по тоя начин се скрила от един знатен човек, който искал да се жени за нея.

 

Като пристигнала във Византион, гдето християните с любов я приели, Наталия се помолила веднъж в храма, където почивали останките на мъчениците, легнала да си почине и в съня си видяла Адриан, който й възвестил за нейната близка смърт.

 

Като разказала на християните за съновидението, Наталия скоро след това безболезнено и тихо се поминала, като заспала вечния си сън при гроба на своя мъж.

 

Тя също така е причислена от св. Църква към лика на мъчениците, защото с душата си пострадала за Христа и послужила с любов на Неговите мъченици.

 

 

Името Наталия идва от лат. natalia - родна, рождена, и проникнало у нас главно под сръбско и румънско влияние, а в по-ново време - под руско влияние.

 

Адриан пък идва от името на известен римски император - произхожда от Хадрия (от латинскoтo Нadrianus) - град в северна Италия, дал името на Адриатическо море.

 

 

София, 24.08.2021 г.,

Компилация и адаптация по материали от интернет и печата без претенции за авторство, издири и обобщи П. Георгиева

Всички права запазени ©




{START_COUNTER}