15 август - ГОЛЯМА БОГОРОДИЦА

На този ден църквата почита св. Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище.

 

   В християнската религия празникът е свързан със смъртта на Божията майка.

На 64-год. възраст Богородица се моли в Елеонската планина, когато се явява архангел Гавраил с палмова клонка в ръка и възвестява, че след 3 дни духът й ще се пресели в царството небесно, защото Бог е пожелал да я вземе при себе си, за да царува вечно с него. Преди да умре, тя пожелава да види още веднъж всички апостоли. По това време те били пръснати из цялата юдейска земя, за да проповядват вярата Христова, но по чуден начин желанието й било изпълнено и те се пренесли пред вратите на дома й в Йерусалим.

 

Настъпил денят, в който ангелите трябвало да дойдат да приберат душата на Богородица. Изведнъж стаята била озарена от ярка светлина. Сам Иисус Христос, обкръжен от множество ангели, се явил и прегърнал душата на Пресветата си майчица.

 

Погребали я, както изисквали юдейските закони в пещера до Гетсиманската градина, а апостолите затворили входа на гробницата с камък.

 

Апостол Тома пристигнал чак на третия ден след нейното Успение (заспиване). Като разбрал, че е закъснял за погребалния ритуал, изпаднал в дълбока мъка. За да го утешат и за да може и той да се поклони, учениците отворили гроба на Христовата Майка, но намерили там само плащеницата, с която тя била покрита.

 

Тогава, за да я почетат, всички седнали на обща трапеза, като оставили едно празно място, предназначено за своя учител. Точно когато взимат хляба в ръце, апостолите чуват ангелско пеене и виждат пред себе си в облаците сияйния образ пречистата Божия майка, обкръжена от ангели, която им казва: “Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.”

 

От този ден е останала традицията, когато се прави угощение или обща трапеза, да се оставя един празен стол, където може да седне случаен гост или духът на скъп покойник невидимо да участва в семейния празник.

 

В нейна памет и в чест на този велик миг всяка година се приготвя обреден хляб от брашното от новата реколта.

 

Богородица умира на преклонна за онова време възраст в съня си, т. нар. успение, с което Бог дарява праведниците.

 

В християнския богослужебен календар празниците, посветени на Богородица заемат важно място, те са част от т. нар. 12 големи празници.

Три са строго свързани с Мария: „Рождество Богородично“ (8 септември), „Въведение Богородично“(Ден на християнското семейство — 21 ноември) и „Успение Богородично“ (15 август). Чества се и от православни, и от католици.

 

Счита се, че празникът "Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век. За него споменават блаж. Августин и Йероним, а Йерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази.

 

Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Майумски и св. Йоан Дамаскин.

 

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя всички християни да спазват Успенски пост от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни, неговото отдаяние се извършва на 23 август.

 

Макар и един от най-почитаните празници по българските земи, народната обредност на Голяма Богородица не е от най-богатите.

 

Раздават се, предварително осветени в църква, първите плодове за сезона (грозде, дини), както и обредни хлябове от новото жито за здраве и за “Бог да прости умрелите”.

 

Жените пренасят дарове (домашно изработени кърпи, престилки, чорапи, цветя) в израз на благодарност, с надежда за помощ, здраве и благополучие на семейството, спазвайки древното послание: „Дари, за да бъдеш дарен“.

Бездетните жени пък принасят на Светата майка курбан с молба да ги удостои с великото тайнство на майчинството.

 

Обикновено гостите се посрещат на обяд. На трапезата се слагат мед и жито, прясна пита, каша от пиле, тиганици, варена тиква, грозде, диня и голяма купа, пълна с първите откъснати кочани варена или печена на жар царевица. Ако се случи бездетна жена първа да хапне от царевицата, то е сигурен знак, че Богородица е чула молитвата й и скоро ще я дари с чедо.

 

Хората от различните краища на страната са добавили и свои елементи в обредния колорит като например, че на този ден не се работи никаква работа, не се пипа нищо червено, а болните нощуват на „свети места” за здраве. Вярва се, че ако на този ден вали дъжд, ще има голямо плодородие в следващата година.

 

За здраве се колят курбани и се правят сборове обикновено там, където св. Богородица е патрон на местната църква.

 

В Средните Родопи празникът носи името Голяма черква и жертвеният агнец за селския сбор се приготвя като за Гергьовден.

 

В Североизточна България Богородица е почитана и като покровителка на домашния добитък. Затова на този ден се меси специален кравай, който напомня по форма и значение кравая на Власовден през месец февруари. Житната жертва (захранване на животните) се принася за здраве на воловете.

 

С името на Божията майка е свързан и друг обичай, характерен за някои селища, където живеят българи, преселници от Мала Азия. По своята същност традицията е изпитание за праведност, но може да се осмисли и като гадание за живот и здраве.

Използва се специална икона, чиято история често обикновено е свързвана с чудеса, със самото възникване на селището или на даден род. На нея често се приписва и особена лечебна сила.

 

След църковната служба всеки взема чудотворната икона и сяда обърнат на изток. Целува я и поставя долната част върху пръстите на краката си, а горната опира на челото.

Обредът е свързан с голямо психическо напрежение и се извършва при пълно мълчание от всички присъстващи. Човекът леко придържа иконата отстрани, а иконата сама „заиграва“, като го удря по челото. Ако се случи така, то е знак за праведност, тълкуван още и като предсказание за здраве и живот.

 

Три от най-известните икони на Св. Богородица се намират в най-големите български манастири: Рилски, Бачковски и Троянски. И трите са чудотворни.

 

Богородица Одигитрия е в Рилския манастир. Уникалното при нея е, че около образа на Дева Мария с Младенеца има 32 четириъгълни прегради, пазещи мощите на светци.

 

Богородица от Бачковския манастир се смята за едно от най-големите богатства на Бачковския манастир, излязла изпод ръцете вероятно на св. апостол и евангелист Лука. Обкована е в злато и сребро, като единствено лицата на св. Богородица и Младенеца са оставени непокрити. Никой не може да каже с точност кога е донесена в манастира.

 

Богородица Троеручица се намира в Троянския манастир, а легендата я определя като дело на майстори от Света Гора. Според легендата тя е и причината, довела до възникването на самата света обител в Троянския балкан. Според преданията Св. Богородица Троеручица има славата на даряваща изцеление на идващите с вяра в нейната сила, без значение от дали са християни, евреи или турци.

 

София, 13.08.2020 г.,

Компилация и адаптация по материали от интернет и печата П. Георгиева

Всички права запазени ©




{START_COUNTER}